бялатишина
136 124
11 nov 2017, 22:11

Синини 

  Poesía » De amor
544 3 6

Всяка крачка напред е пустиня,
щом оставаш отново назад.
И копнея да кажа: "Прости ми.
Ти си смисълът в празния свят..."
Самотата сега е за двама ни.
И за двама в гърдите тежи.
Зная само едно: че те няма и
че сърцето ми се умори
да те търси по тъмните улици
и на дъното в чаша кафе,
във случайните сенки на другите,
в хоризонта на всяко море.
И след тебе остава мълчание
като жарка отрова по устните.
посинено от грешки съзнание,
изтънели до писъци чувства... 
Ако чуя случайно по вятъра,
че ме помниш, ранен от очакване,
ще изпия до капка тъгата си
и ще тръгна през мрака обратно.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??