Не за слава и власт, не за тайна отплата
те спокойно нарамват и носят си кръста…
В тях е Твоят Дух - Животворящият, Святият,
който сгрява сърцата и мрака разпръсква!...
Който всички надежди изгубени връща!...
Гърбовете превити сами се изправят...
Претворява се в лавров венецът от тръни...
Път отваря се в гъсти, вековни дъбрави...
Няма вече самотни! И няма забравени!
Болестта си прибира най-хищните нокти...
Колелата щастливи поемат по равното…
А душата запява Небесните ноти…
И тогава защо да се плашат от тъмното?
Светлината е в тях! С тях и в ада се съмва!...
Албена Димитрова
13.10.2019.
София.
© Албена Димитрова Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Тези, които носят светлина на другите, никога не остават на тъмно »