laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
15 dic 2013, 18:56

Синовете 

  Poesía » Otra
5698 2 6

Ех, тези наши синове...

Обичаме ги прекомерно -

единствените богове

във нашето небе вечерно.

 

Прощаваме им сто вини.

Не е ли чудо, ми кажете,

че ние, крехките жени

сме силно рамо за мъжете?

 

Треперим, ако в тежък час

внезапно стигне ги неволя.

Преглъщаме сълзù без глас,

за щастието им се молим.

 

Дори да ни забравят те,

за тях е всяка наша мисъл.

Ех, тези наши синове...

без тях животът губи смисъл.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??