СИНЯ СЪЛЗА ЛЮБОВ
Отнякъде вятърът довя тъга.
По пътя си тя наедря.
В очите на болката напира сълза,
боядисана от жестоката съдба.
Откърти тежките камъни,
път си проправи...
И се изля в обятията
на ранената душа.
Тази огромна синя сълза,
подобна на Вселена,
от сърцето се изниза тихо
и полетя заедно с вятъра.
Очите на болката опустяха,
широко отворени – кървяха.
Сълзи валят от бездънното небе
и се давят в синьото море.
Ледена скулптура в синьо сияние,
съвършено измислена.
Очаква жадна, вкочанена
да изпие сълзата и да се сгрее.
Така тя – синята сълза любов,
полепна по ледени устни,
стопли ледено сърце,
заля леда със спокойствие.
© Ирена Дочева Todos los derechos reservados