valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
14 oct 2010, 13:00

Синя тишина 

  Poesía
677 0 3

С кръв рисувам синя тишина,
която в битието ми прозира.
Животът си тече като река,
а тя пък през пролуки се провира.

Греба с веслата, за да продължа.
Синьото отвсякъде ме дебне.
От блясъка на тихата вода
си мисля, че замахът е последен.

Потта ме милва, сякаш съм дете.
Зад мене чувам ехото да стене.
Напред пък неизвестното расте,
а в него има болки и проблеми.

Напредвам, но не търся своя край.
Течението също ме увлича.
Не съм готов за бъдещето май,
щом то със нищо днес не ме привлича.

И няма как за отдих да се спра,
че дъното не стигам със греблата.
Рисувам просто синя тишина,
потапяйки веслата във водата.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??