24 sept 2007, 21:12

Синьо 

  Poesía
1234 0 12
Аз още пазя онзи вкус солен
на бесните целувки и страстта ти
и грее в синьо всеки идващ ден
разнежен, озарен от любовта ти.
Прегръщаше ме в ритъм полудял,
докосваше ме с нежност спотаена.
О, мили, даже без да си разбрал,
че нашата любов е забранена.
Защото Бог така е предрешил
съдбата ни в различни светове,
с обречена любов ни е дарил -
жена съм аз, а ти пък си... море. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Петровска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??