Отде ли вятърът довя те
в спокойствието на мойта тишина?
Дали това попътен вятър е,
или е буревестник във нощта?
Дали като прашец уханен
ще спреш на устните ми за почивка,
да чувстваш моето дихание,
да черпиш сили от усмивката ми?
Дали пък като пясъка немирен
ще пъплиш нейде из косите ми -
за да те търся, с времето безсилна
да те прогоня надалеч от мислите ми? ...