"А ти, Живот, на склон ме сътвори.
И всеки ден – на сипеи приличен...
Но камъните, знам, не са беди.
И камъни в живота заобичах..."
Таня Георгиева - tania72
Сипей
Душата ми изрони се по сипея.
Търколиха се камъни по стръмното.
Останали самотници в очите ми
са всичките звезди във тъмното.
И кладата съвсем е догоряла,
на прах е вече всичко сбъднато. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse