15 nov 2004, 18:38

Сираче 

  Poesía
2131 0 2

Харесва ли ти или не,
това е моето сърце.
Разбито е от мъка, плаче
като малкото сираче..

Сърцето е разбито...
Сърцето плаче...
Сърце със болка скрита...
Сърцето на едно сираче...

Сирачето е тъжно пак,
но има ли вина? Кажи?
Искало ли е такава съдба -
съдбата на сирак.

Може ли да му помогнеш ти?
Можеш ли?...Кажи!
Можеш знам. Може всеки щом реши,
за да няма вече толкова объркани съдби.

Помогни му, моля те сега!...
Утре ще е късно за това...
Утре пак ще страда и ще плаче
бедното сираче...

© Георги Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Е,след изчерпателния коментар на Ели какво мога да кажа.МНОГО ми харесав.много е итинско.
  • Невероятно е ! Заслужава да си го препиша! Много ми харесва самото сравнение! Сестра ми е осиновена и това стихотворение ми прилича на нея... Наистина много ми харесва и мисля, че имаш голям талант - НЕСПИРАЙ ДА НИ ГО ДОКАЗВАШ!!! И си много прав като пишеш "Можеш ли да му помогнеш ти ?...Можеш знам, може всеки щом реши,..."И според мен човек не трябва да мисли само за себе си в този свят, а да се опитва и да помага на другите. Това стихотворение може да покаже на хората, че в нашата България има много хора (деца), които имат нужда от помощ "за да няма вече толкова объркани съдби" ! Неспирай да ме радваш с тези прекрасни стихотворения, кое от кое по впечатляващи!
Propuestas
: ??:??