24 abr 2007, 15:23

Сираче(като песен народна) 

  Poesía
1348 0 9
Хей, детенце мило,
мило и красиво.
Що си натъжено?
Що си насълзено?
Как да не съм тъжна?
Как да съм засмена?
Като майка немам,
а баща не зная.
Майка ми умрела
щом била съм малка.
Татко ми пиян бил,
мене не познава.
Толкова години
все във дом съм расла.
Сега кат' излезна,
кой ли път да хвана?
Накъде да тръгна,
де да се задяна?
Кой ще ми отвори
порта за да влязна?
Татко си не зная,
той за мен не жали.
Щом кат' немам майка,
кръгло съм сираче.
Все се аз проклинам
гръм да ме удари!
Тоз' живот не иска
мене да пожали!

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не мисля,че тук става въпрос за некадърност!
    Всеки има собствено мнение!
    Би трябвало и ти да изразяваш своето собствено, а не да критикуваш коментарите на другите!

    Поздрав!
  • Как да коментирам некадърността? Така вече трябва да ме разбереш, Незабравима и Неотразима Креми!!!!
  • Тъжен стих!!! Но много ми хареса!!! Поздрави!!!
  • тъжна действителност
  • Елена, аз не видях къде е твоят коментар в случая?!?
  • Как може ЕДИН искрен коментар да няма!? Имам чувството, че си давате оценки просто по инерция!!! И се подмазвате един на друг!!!! Когато имате претенции да сте поети, поне имайте смелост да показвате грешките на другите, а не си разменяйте само хвалебствия и ласкателства по задължение!!!
  • Болната ми тема за сираците
    Наистина звучи като народна песен...
    Само последните четири реда не ми допаднаха
    /но го има в народните песни/

  • изклучително интересно и ново браво
  • Интересно е Ани!
    Поздравявам те за добрата идея!
    Поздрави от мен!
Propuestas
: ??:??