/ На моите ученици от Дома за сираци с увреждания/
/по истински случай/
Аз съм Антон. В Дом за сираци израснах от малък... Баща си не знам. А майка ми, май - казват - била в затвора. Какво да се прави. Съдба. За която не мога с никой да споря. На седемнайсет съм. Името ми сега е Анхел. Вече осиновен. Баща ми от Берн. Заможен. Банкер. А майка ми, свири добре на пиано. От Добрич ме взели. Нямали син. Благодарен съм, а и много щастлив. Вече не плача самотен по ъглите... И усмивки имам. Спрях да съм див. Тук имам всичко. Не е като там. За всеки празник ми купуват подарък. И пари, пари да си купувам шоколад, за който от малък все плачех. Събрал съм малка сума... Не харчех всички парички. Дума бях дал .Да ги изпратя на вас. Да ме помните! Чухте ли? Всички!
"Благодарен съм, а и много щастлив.
Вече не плача самотен по ъглите...
И усмивки имам. Спрях да съм див.
Тук имам всичко. Не е като там."
Разтърси ме отново Веси!
Поздравления!!!
Невероятно ТЪЖНО... НО БЛАГОРОДСТВЕНН0, и КРАСИВО - ПО ЧОВЕШКИ, когато едно ДЕТЕ-СИРАК без приход и в незнание какво ще е бъдещето му сред ЧУЖДИ-БЛИЗКИ, си е спестило стотинките за ЖАДУВАН ШОКОЛАД ЗА ДА ГО ПРАТИ НЯКОМУ, КОМУТО СЪРЧИЦЕТО МУ ЗАДЪЛЖЕНО И ОБИЧА! Веси... /6/ !
Браво. Наистина много добре написано. Такъв стил се пише доста трудно. Убеден съм, че няма да мога да се справя никога толкова добре колкото ти успя. А и кумеца е прав. "Поклон пред чувството ти за съпричастност!" 6
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Да ме помните! Чухте ли? Всички!
Това е травма за цял живот...
Виждала съм го...