28 oct 2008, 22:27  

Сиромашка обич 

  Poesía » De amor, Otra
871 0 8

За сиромашка обич съм мечтала,
за къшей хляб, по равно разделен,
за топлината
в къщата на мама,
за
груби, недодялани ръце.

Да се събудя в сиромашко ложе,
захвърлила със дрипите срама.
Обичам толкова и повече не може,

не съм научена от страсти да пестя.

Да помечтая... Н
икога не преча.
На устните ми има
пустота -
с
урова е, но е човешка,
не се продаде нивга за пендар.

Росата във очите ми е черна -
ще се отрони някога и тя...

Душата ми е тежка като клетва,
сиротна, сиромашка тишина.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав и от мен!
    Да помечтая...Няма да ти преча.
    На устните ми има тишина-
    Студена е, но е човечна.
    Толкова силно говори този стих!!!


















  • Тежко,но много хубаво!
  • На устните ми има тишина -
    студена е, но е човечна.

    Хареса ми!
    Поздрав!
  • Една прегръдка имаш и от мен!
  • "Душата ми е тежка като клетва,
    изречена от самота."
    !!!
    Клетвите за обич са най-тежки!Като обичащите души!
    Поздрави!
  • "За сиромашка обич съм мечтала,
    за къшей хляб, поравно разделен..."

    Много добре казано, но не обричай душата си на самота, погледни каква си чаровница си! Поздравче!
  • Тежък стих, безнадежден!
    Прегръщам те!
  • Въпреки, че навява студенина и самота е много хубаво написано!Желая ти от сърце да не бъдеш никога сама! Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??