4 dic 2010, 18:00

Сива Душа 

  Poesía » Otra
1161 0 3

Застинал е часовникът и времето замряло е.
Стрелките  са изтръгнати и всичко избледняло е.
Мечтите са далечни пристани за лодката на времето,
единствен бряг остава теглото, бремето.


Монарх, господстващ в настроението е самотата
със своя сив оттенък, забиващ се в сърцата,
тя изпилява и довършва всяко чувство.
Душевността изчезва и отново става пусто.



Безкраен океан от пясък поглъща всяка радост
и погледът младежки не вдъхва вече младост.
Душата изтерзана е и покварена,
не се търгува, не може и да бъде тя спасена.




 

 

 

 





© Станислав Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??