канапе (Жоро)
16 7
7 feb 2008, 9:24

Сива роза 

  Poesía » De amor
1230 0 4
 

Капят и листата в чашата с отрова,

искам да съм кал, за да расте във мен.

Градушката да брули само острите бодили,

късай ме сега на воля,

кръвта ти ще залее само жалките мечти от кал.

Скъсай със зъби телената мрежа

и изяж огризките на кучето във двора.

Напълни ми кошница със камъни

и хвърляй върху нашата любов,

розата ти още е при мен,

чувам как бодлите плачат.

© Жоро Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно!
  • определено отново 6-ца!!!
  • Прочетох всичките ти произведения.
    Пишеш невероятно изчистено и казваш много. За теб и стила ти мога да кажа, че тишината в произведенията ти "крещи". Без излишна "бляскавост". Нещо дълбоко признато от всички (може би, заради проблясъците пак) като истински връх в развитието и оценено от толкова малко...истински.
    Ще те чета. Коментарите, мисля, повече са излишни зад всяко произведение. Оценките май са част от "проклета матрица - мечти във кашон"
    С уважение и усмивки!
  • Много силно и тъжно!Оригинално!Хареса ми!Поздравления!
Propuestas
: ??:??