Денят ми Сивчо се връща уморен,
щастлив и жаден с мен да си хортува,
сърдита съм му, че е тъй обикновен,
от сивите му дрехи се срамувам.
- Къде е Марко, твоят лъскав брат,
че всяка нощ Принцеса се сънувам,
посипана съм цялата в брокат,
на яхтата му все палувам.
- Ех, Марко, Марко, самозван,
избягал е в страна Ботсвана,
заряза дом, деца, без срам,
на мен остави тяхната прехрана.