13 sept 2009, 11:50

Сиво 

  Poesía
609 0 2
Навън несъществуващите улици
измръзнали мълчат в нощта,
а вътре в мен изсъхналите пориви
измитам като паднали листа.
Може би от погледа ми бягат.
Няма ги познатите лица.
В душата ми е тихо и намръщено
от стари неизказани неща.
И като в стар килер събрани спомени
изпълват моята самота.
Къде е времето?
Изгуби се в подлези, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Попова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??