В сивите градини на самотата

                        сиви плодове бера,

в устието на сивата река

                        пера си сивата душа.

Сив е светът, в който аз линея,

сиви хора сиви дни живеят.

Сива мъка и сива радост се редуват,

сиви проблеми сиво ежедневие запълват.

По сивите улици безкрайни

                        сиви надежди разпилявам,

в сиви стаи със сиви хора,

                        сиви разговори водя.

В цялата тази сивота, сива съм и аз.

Сиви сълзи окаяно в сиви очи напират.

Сива немощност потиска

червената искра на мойта душа!