Сиво слънчево
Слънцето се плъзна
като суров жълтък
по черна тиганена плът.
Зацвърча в потта
на уморени тела.
И замря в наслада
за хладен залез.
Въздъхна прашно
в немощна скука.
Протегна се лениво,
прегърна с отпуснати лъчи
полуразтопения асфалт
и заспа отегчено.
Сънуваше синоптици...
и циклони без имена...
© Дух Иззедник Todos los derechos reservados