Сияние

15 jul 2016, 0:04

Poesía

546 1 9

посветено
Поплака си... Навън е тъмно още.
Простило непростимите неща,
разкъсвано от мъка дълги нощи,
сърцето ти неистово крещя!
За тебе бе коварна и жестока
съдбата, но с обичаща душа
захвърли ти на времето в потока
нестихващата болка и тъга...
За да останеш майчица докрая
закриляща любимия си син,
сияние за него да си в рая ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сияние

Искате да прочетете повече?

Propuestas