Очите ми са северно сияние,
превърнали нощта във светлина.
Страстта по мен - желаното изгнание,
а любовта ми - твоята храна.
В безумството си истината крия,
а лудостта на глътки с теб изпих.
Привързах те към себе си с магия,
която с обичта си сътворих.
Напита нежност, бяла орисия,
очите ми - светулки подивели.
Набързо ме изпий, да те напия -
сияние във нощите ти бели.
© Дарина Дечева Todos los derechos reservados