ПРИМАВЕРА (Татяна)
88 1234
29 oct 2008, 22:42

Скайперистка 

  Poesía » De humor
900 0 11
По идея на Валйорданов

Да живее техническата
революция.
От мен направи...
баба-скайперистка.
Няма интелектуална
еволюция...
а щом финансово
чепикът те стиска,
търсиш си късмета
далеч от Родина.
Децата се женят,
внуци се раждат,
ти работиш,
... някъде там в чужбина.
Усмихнат, за децата
сигурност изграждаш.
Печелиш добре
и изпращаш надежда,
парцалки, апартаменти
... и така напред.
Вечер, от екрана,
любопитно те поглеждат,
очички на внученце,
родено без теб.
Включила скайпа,
топлина загребваш,
шепи пълни
от огнището домашно.
На дъщеря си...
детето наглеждаш,
в шеги със снахата,
почиствате минало прашно.
Приятелката,
нова любов срещнала,
мама, показва,
плетка интересна.
... На камерката,
точица червена,
съучастнически, сякаш
проблесна.
А в утрето...
с нови сили заредена,
отново с усмивка,
този път фалшива,
онази, лъскавата...
служебна,
продаваш, купуваш,
и отново така...
Само пред скайпа
си с усмивка щастлива!

© Татяна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Скайпа , бездънния извор , родилния дом на всички илюзии , на привидното щастие , на всички мечти , на всички сънища...
  • Уцели ме право в сърцето! Поздравления!
  • Благодаря на всички за интереса и хубавите коментари! Виждам, че сте се разделени на две групи. На едни им е прозвучало весело, според раздела в който съм поставила стихчето. Други са се натъжили. Истината е, че ако не гледаме на всичко и от към веселата и градивната му страна. Негативната клоака, която разбира се, се създава единствено и само от човешките същества, ще ни притисне и смаже. Изразила съм огромна болка, която съществува във всеки български дом. Защото всички имаме някъде близък, когото не срещаме и не прегръщаме, колкото ни се иска. Всички търсим контакт с тоиз наш близък, но не за да си поплачем, а за да си кажем по нещо хубаво. Така, че нека не иронизареме Ина Иванова, а да се усмихнем, дори на мъничкия лъч хумор... Лошото на земята и без нашата намеса, си е малко в повечко!
    Хубав ден и леко перо на всички ви!
  • Всички сме емигранти - някои в чужбина,други в собствената ни страна!
  • Това което може да ти даде живият живот, реалността и действителният допир, никакъв СКАЙП, Ай Си Кю и тем подобните машинарии не могат.
    Винаги съм го твърдял и ще продължавам да го твърдя.

    Поздрави за стиха:}
  • !!!
    Аз се натъжих!!!
    Поздрави!
  • Не е весело...тъжно е...но това е...така е...за жалост!Хубаво стихотворение!!!Браво!
  • Няма интелектуална
    еволюция...
    а щом финансово
    чепикът те стиска,
    търсиш си късмета
    далеч от Родина.

    Натъжи ме. За жалост това е живота на доста българи.
    Как ще опазим нашите ценности, като се пръснахме по света?
    Поздравления, Танче! Стихът е силен. Харесва ми.

  • Поздрави за веселия стих, Таня!Много добро описание на една действителност!Всеки използва придобивките на техническата революция, но аз все още не съм станал скайперист!В къщи запалена скайперистка е само дъщеря ни!
  • Хей, много е хубаво, наистина много весело, усмихнато и-и-и просто много хубаво много ме радва!
  • Е, това е, бабината революция! Браво, Татяна! Дерзай! Ама, много е готино, скайперистке!
Propuestas
: ??:??