Скала

7 sept 2007, 11:25

Poesía

574 0 4

Човек може да намери пътя си в тъгата.

Когато всичко свърши, любовта може да бъде най-силна крепост

когато всичко пропадне... Помня!

„В окото на бурята ние заедно ще вървим,

светът изчезва, както знаем

и аз те отвеждам у дома.

Поеми ръката ми и ще те водя,

през дълбините, водещи към пъкъла,

ще бъда скалата, на която стоиш."

А бях! И когато всичко се сгромоляса без трясък,

без теб! Скала безцелна бързо става ситен пясък.

Защото само вятъра ме носи, спомня, че ме има,

сърце изгубил, заточен там, дето е вековна зима.

От там с думи нежни в никой няма да се вричам,

завинаги, безкрайно, тъй както силно те обичам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.