Луд полудя. Нарами секира.

Над мене надвисна.

Гневът си разплисна.

Луд полудя - нямал си мира.

Как до тука се стигна:

Първо откликна. После се вкисна.

Исках неща човешки. Ти прати дарове тежки.

Споделях Ти „на лични”. Молбите – ясни, изрични:

Господи, какво е да бъдеш щастлив – в свят празен и сив?! -

Непрестанно се моля – Да бъде твоята Воля.

За начало ми смигна - беше си сън.

Сърце ми не мигна – баш Таласъм.

Значи ме чуваш!? Рекох – Душо, ще добруваш!

За малко помолих – даде ми с шепи -

Душа си разголих – видяха чак слепи.

Поисках ти щастие – Прати любов -

„Ужас! – нещастие”,  а било Благослов!

Луда полудях – кой да ти мисли за грях?!

И що да съм грешна – Любовта ми била си е.. спешна

Дар такъв не очаквах – за други неща ти приплаквах

Но за нищия син – всичко си е „берекет версин”!

….Позамогна се мойта душа  (хем Ти не притури други неща)

Вече живеех в СветА – дето се вика „на голяма нога” -

една Любов - и става чудо – Вече не поисках друго.

Никаква веч сиромашия – в богатство си тънех до шия…

Бре! Нищо и никакво чувство – а тъй е могъщо!

Забравих за острия глад –  без „Нея” даже излизах на хлад -

свикнах и (не ще да е друго) – а как я мислех за чудо..

А Ти ми пръст поразмаха – пука му на сиромаха -

какво ли има за вземане вкъщи – Ти тогаз се понамръщи…

И какво сега? Скандал? – Сам ми я даде - да не съм Те обрал?!

Луд полудя. Любовта си прибра.

Над мене надвисна.

Гневът си разплисна – заля ме с’ земни блага.

Но що от това –  Всичкото взе ми със Любовта!

Луда полудях! Боже, Ти нямаш ли страх?

Любовта да отнемеш е Грях ….

Господи, от Тебе не те ли е страх?

Ренета