27 oct 2018, 19:40

Скарабеи 

  Poesía
544 0 0

Като чуя за "вечност",
ми настръхва душата
и египетски бръмбари
пропълзяват в мен цялата.

 

Казвам ти, че след "вечност"
ще съм баба спаружена.
Не отлагай за никога
чувствата си. Ненужно е.

 

За кога ги отлагаш?
Та да се опознаем ли?
Цял живот да сме заедно,
пак не можем да знаем

 

накъде ще ни кривне
на живота колицата.
Не е само насладата.
Търся в тебе десницата.

 

Търся в тебе гаранта че
след столетното лутане
прекосявам пустинята,
но не съм се изгубила.

 

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??