Като чуя за "вечност",
ми настръхва душата
и египетски бръмбари
пропълзяват в мен цялата.
Казвам ти, че след "вечност"
ще съм баба спаружена.
Не отлагай за никога
чувствата си. Ненужно е.
За кога ги отлагаш?
Та да се опознаем ли?
Цял живот да сме заедно,
пак не можем да знаем
накъде ще ни кривне
на живота колицата.
Не е само насладата.
Търся в тебе десницата.
Търся в тебе гаранта че
след столетното лутане
прекосявам пустинята,
но не съм се изгубила.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados