ПЕСЕН ІХ - СМЪРТТА НА ДРАКОНА
„Съдбовна нощ, надгробна нощ, прокоба.
Светът е слаб. Ограбен е Светът.
И няма път, и няма брод към Бога,
когато драконите отлетят."
Дълго летяха Таян и Зафира
с бяла кобила и черен жребец,
верни приятели с приказна сила,
с необясним и несекващ живец.
С пухен килим от непредена прежда
пътят им празнично беше постлан.
Сякаш навяваше светла надежда ...