СКАЗАНИЕ ЗА МРАМОРА

С десница между меча и перото

преди хилядолетие цар Симеон

издигнал град преславен и прекрасен.

Град каменен, по стар наш обичай.

Десетилетия се трудили занаятчии,

изсичали, строили. Разкрасили

дворците мраморни със мед и злато,

докарали вода от планината,

за бани, за чешми и водоскоци.

Широките площади и пазари

павирали със плочи, златни църкви

на синьото небе блестели,

а вътре - пъстроцветни стенописи.

В обителите трудили се други

с перо и ум, записвали делата

държавни и църковни, та да знаят

родените по-късно що е било.

На мраморни колони имената

на славни хора и години издълбали

със буквите на Кирил и Методий.

Града опасали със яка крепост,

та враг да не посмее да припари.

Изминали години, векове.

В Преслав преславен турците дошли

(защо и как, сега не ще разказвам).

И след като горили и рушили,

след като кървави реки пролели,

огледали се и видели:

земя прекрасна, хора работливи

и... също рекли нещо да издигнат.

И нашите предци пак секли,

градили, плакали и клели –

на чужд бог храм издигнали прекрасен.

Вградили в него блоковете здрави

и плочите със свойте букви,

отмъкнати от столицата древна.

Джамията със мраморна дантела

от старите дворци облекли.

Конаци, пътища, мостове -

все с камъните стари на Преслав

и Първопрестолна Плиска съградили.

И пак останало море от мрамор.

От него векове пък вар горили.

Ах, мраморът на Плиска и Преслав!

Сънувах го, преди на вар да стане:

бял, гладък и блестящ, измамно твърд...

Защо, преславски мраморе, тъй лесно

на мека вар си дал да те стопят,

а като теб и българската памет,

и българската воля и юмрук?

Но мраморът го няма да ни каже,

стопила се е между меча и перото

десницата на Симеон Велики...

Ах, мраморът на Плиска и Преслав!

Сънувах го, преди на вар да стане,

сънувах, че се връща пак при нас...

Сказанието свършва нейде тук:

от мрамор вар е лесно да направиш -

от вар се прави имитация на мрамор...