23 sept 2015, 22:58
Скитница в нощта
Самотата скитница е в нощта
и с хладни длани тихо ме прегръща.
Ела, спаси ме от тази тъмнина,
с очите топли надеждата ми връщай.
Красиво ще изгрее нашата съдба,
когато обичта при нас се връща.
Обгръщай ме със нежна, свята топлина,
Не давай на сърцето отново да замръзва.
Докосвай плахо моята душа,
накарай я пеперудено да пърха,
като с нежна струна свири ми тихо в нощта,
любовта в мене бавно нека да възкръсва.
© Пламена Владимирова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Копнежно и пламенно!
Красива е тази любов! -
Мила Плами, здравей!Добре дошла отново!Интересна е новата ти творба, макар че навява малко тъга, но любовта възкръсва и следва освежаване...
Красиво и емоционално стихотворение си сътворила. Харесва ми!
Бъди благословена!Имам проблеми с АБВ пощата.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Благодаря и привет и на теб, Стойне!
Много се радвам пак да се засечем тук,
за жалост напоследък не влизам,но
винаги се радвам да срещна близките си
приятели, които ценя и много уважавам!
Една хубава и творческа вечер ви желая!