Скитник съм аз,
скитник си и ти.
Повика ме със тъжен глас
и шепнешком надеждата сломи.

Ще си останем тук на прага
със тъжен поглед зад грозна маска скрит,
но споменът ръце към нас протяга,
от злоба и от грозота пропит.

Не съм дошла да прося милост,
а просто отстрани да поседя,
да те погледам с тиха учтивост,
а после неусетно да заспя.

А там, застанали на стъпалата сиви,
ще чакат двама скитници една мечта
и ще се борят за да останат живи
скитникът, сънят и любовта.