С усмивки наивно-невинни
по пътища прашни навред по земята
се скитат бездомни-пребити
свещената правда и истина свята.

Немили, недраги - оплюти,
понесли греха на греховните хора,
се взират в душите разплути,
разплути от завист и злоба.

Те шетат с едничката мисъл
душите заспали във мрака да будят
със съвест и разум, и мисъл,
и правото свято горещо да любят.

Там, дето коват се закони,
пристъпиха бодро с надежда и вяра,
начело да сложат канони
за нова моралност, ред и за мяра.

Но още отвън на вратата
със крясъци: „Вън, поганци проклети”
посрещна ги злобно тълпата,
тълпата със хули обидни и клетви.

Отидоха после в мъглите
на вечна заблуда в невежество тъпо,
със цел да отворят очите,
очите на всяко неуко и сляпо.

Но тама „Осанна… го разпни” -
надежда разплута - омраза вековна.
Сред погледи мрачни и празни
лъжите ликуват – гримаса злокобна.

И чуят се викове злобни:
„Анатема, братя, дошли са поганци,
развратници мръсни – бездомни,
изчадия черни и гад сатанинска”.

С омраза и ярост ги срещат
продажници клети - измамници разни
и простите люде не знаят
доброто какво е и пориви чисти.

Аз вярвам във бъдеще светло,
че правдата свята, редът и закона
ще дишат свободно и леко,
строшили хомота навек на Мамона.

Със радост ще пеят кат птички
свободните хора в просторите светли,
лъжите, измамите всички
ще гинат, позорно затворени в клетки.

А моята вяра е вяра
свещена и на милионите хора,
тя в свойта върховна изява
ще възтържествува на алчност и злоба…

18.03.2010