Когато вечер тиха меланхолия ме сполети,
аз погледа обръщам към далечните звезди
и търся в блясъка на тяхното сияние
изгубения път на моето страдание.
И толкоз спомени за дни предишни,
толкоз приказки, истории излишни
откривам аз във светлосините далечини,
във повея на вятъра и летните зори.
Излишно е, излишно и ще бъде
да бъда скитник в собствени мечти -
сега е нощ, разкошна нощ
и аз ще спя под лунните лъчи.