Moonrose (Мооп)
11 6
21 mar 2010, 14:18

Скитник 

  Poesía » De amor
684 0 1

   Някога се бях заклела, че вече няма да обичам
   и сърцето си заключих  зад каменна врата,
   а ключа далеч изхвърлих, за да не го намери любовта.
  
   Откъде дойде ти, скитнико самотен,
   откъде изровил си ключа
   и отключи ти вратата, водейки със тебе любовта?

   Ах, скитнико самотен - къде беше досега!!!

© Мооп Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Скитник

    Щом сънено очи притворя
    и пътя мислено поема ,
    врата към тебе ще отворя ,
    ключът за твоето сърце да взема

    Аз скитник съм и дух безпътен
    и бродя по пътеки без умора ,
    и зная как без шум издаен ,
    да вляза тихичко във двора .

    И нощният крадец съм
    промъкващ се, не губещ време
    с целувка тайно , който иска
    сънят ти да превземе.

Propuestas
: ??:??