Ти тръгваш, скитнико,                     
не знаеш накъде,                              

протягаш зеници към                       

светлината и търсиш

накъде е твоята посока и                     

пътеводна светлина,

накъде  ще срещнеш скитница            
непозната,

да я приютиш в            

мухлясалото си сърце.                     

Ти нямаш дрипи, скитнико,

ти нямаш и мечти,

а твоята скитница блещука

с бляскави дрехи,

с жадни за живот очи.

Чудиш се какво да ù дадеш.

Та тя си има всичко,

даже и сълзи,

нейните мечти единствени

за просяк без дрипи

с мухлясало сърце.