Той беше почти сляп. Живееше на ъгъла отсреща. Беше се свил под една тераса, / но не на неговия дом/. И броеше нещо. Броеше последните си пари. Скитникът, който събираше празни кашони. За да си купи хляб... За да изхрани децата... Които и без това отдавна го бяха забравили, защото живееха в Дом. А той беше ...работохолик по душа, но на такива ... малко се плаща.
Разтърси ми сърцето, Нели. Спомних си за една случка. Веднъж, до едни кофи с боклук срещнах една моя преподавателка от университета, която беше толкова фина и изящна, че заради нея посещавах иначе скучните й лекции. Онемях като я видях - чиста, все така изящна, в парцалени чисти и изгладени дрехи. Не можах да й се обадя. Сърце не ми даде! Поздрав за отново хубавия ти стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.