Реших да се направя на скопосна -
домакиня... Мале мила!
Запретнах си ръкавите
и спрях се първо аз на мивката -
а тя, горката, ще се пръсне... от надуване.
Задъхваше се от... чинии...
Сякаш цяла вечност не съм ги пипвала.
Взех гъбата и първата омазнена чиния -
въх! Брех! Избяга ми чевръста,
и се пръсна - страхотия!
Защото вместо хладката вода,
в недоразбиране - горещата потече.
Изгори ме...
Сто думички издумах на минутата.
Събрах набързо порцелана -
нищо, случва се,
а имам в резерва .
Какво пък - голяма загуба...
Повторих операцията сложна -
и някаква незнайна сила я помете - втората...
Брей... Що ми стана?
Ще свърша скоро порцелана...
Е, карай!
Ще продължа със дуралекса -
работа голяма!
Най-сетне ми потръгна.
Пое си въздух мивката, свободна!
Но...
Някакъв особен аромат подразни сетивата ми...
И като се обърнах - чудо!
Над печката се носеше
като че... облак...
Мари божке!
Лещата кога изпече се?!
И що ли съм се хванала изобщо?
Е, здраве да е! Пуснах аспиратора!
Яйца ще им забъркам на децата.
А за десерт - какво да сложа?
Сетих се - ще им разбия кексче...
И грабнах миксера, бъркалките -
добавих всичко по рецепта.
Добре. Изпекох кекса!
Този път успях - без грешка съм!
Събра се домочадието да вечеря -
ометоха яйцата вместо супата от леща...
Дойде върховния момент - за сладкото...
Нарязах кекса - и доволно седнах край децата.
А те - отхапват по парченце и се мръщят -
Леле! Пак се ошашавих - в бързината...
Солта със захар съм объркала!
04. 10. 2007
NG/nnn
© Нели Todos los derechos reservados