припламвам познато
в непозната зеница
не затварям клепачи не дишам
почти
се прибирам
по пръстите на небето
и слънчогледи
надничат
и макове всякакви
сумрака на старата стая
покриват с нов мъх
скришом
отронвам парче от деня си
във шепата
в джоба
на тихо
при няколко топли трохи
за пътечка в лято и минало
© Дора Павлова Todos los derechos reservados
Благодаря ти!