Скрита под тревата
е светулката
на нашата душа.
Пее,
свири
и танцува,
скрита от света.
Ала има някой,
който слуша,
чува,
сам танцува
непознатата мелодия.
Друг
открива,
че умее и да композира
своя музика.
И отварят се очите,
нощем в тъмното
с възхита взират се
във светлините
и красивия им вихър.
Колко жив е тъй света!
И животът под тревата –
скрила се е тук
светулката
на нашата душа.
© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados