18 dic 2007, 13:50

Скрита болка… 

  Poesía » De amor
690 0 2


Щастлив ли си, когато страдам?

Щастлив ли си, когато ме боли?

Допада ли ти всичкото това?...

… Или ти е все едно...?

Май... всичко в живота ти е по-важно от мен…

… Дали те радва всичкото това…

И дано скоро се влюбиш и усетиш болката ми…

Да почувстваш, че имаш нужда от някой,

който те кара да се усмихваш

и който те прави щастлив…

И в миг на болка и отчаяние да потърсиш този някой

 и той да не е до теб…

Да плачеш сам във празна стая…

Да топлиш ледено легло…

Да искаш нежна ласка, вместо студено покривало…

Дано някога усетиш тази празнота…

Дано някога поискаш някой да ти каже,

че те обича и да няма…

Тогава ще си като мен…

Сърцето ти ще е разбито,

 душата наранена,

 ръцете ще копнеят да обгърнат нежно тяло

и устните ви да се слеят...

Но болката да бъде твърде силна и да те спира…

 Дано тогава видиш какво ми причиняваш…

Дано усетиш как боли, а ако не, ПРОСТИ!!!

….

Аз явно живея в лъжи…

А искам толкова малкo…

… Спри, сърце...

… Спри да ридаеш…

Той не иска вече мойта любов…

Щастлива бях...

… ала мен кой ли ме пита?...

… значение няма!!!!

Дано моята болка за него превърне се в щастие...

… нека бъде много щастлив...

22.11.2006г.



 

© Надежда Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Боже-колко много болка има в стиха ти!Но живота продължава и повярвай ми ,времето наистина ще излекува сърцето, и душата ти няма да ридае дълго!Не се знае какво ни чака зад ъгъла-нали?А сега се опитай да се усмихнеш и ...ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД!жЕЛАЯ ТИ ТОПЛА КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА!
  • Тъжничко.Ей,Наде, ти яносиш надеждата с името си.Ще намериш щастието.Пожелавам ти го!!
Propuestas
: ??:??