Ти стоиш пред мен,
а си толкова далеч.
Вкарваш погледа студен
и срамазяваш всичко в мен.
Плахо те поглеждам,
но срещам ледена стена.
Проклинам се за всичко,
но е прекалено късно за това.
Ти виждаш само онова,
което аз ти позволя.
Сега ще видиш това,
което крия от света.
Сакровище тайно има в мен едно,
скрито на дълбко в моето същество.
В ковчег, наречен "сърчице"
крия аз твоето личице.
Но не е някаква шега,
тук идва лошото сега.
Аз обичам те наивно лудо,
ти гордо вдигаш ми глава.
Вярно, нараних те много -
аз не бих си простил никога.
Но искам за последно
да чуеш моите слова.
Аз те обичах!
Аз те обичам!
Аз ще те обичам!
Въпреки всичко случило се досега...
© Георги Todos los derechos reservados
Пази я в ковчежето на сърчицето си,
не я погребвай в ковчег!
Добре дошъл!Поздрав!