7 mar 2017, 18:21

Скритата любов 

  Poesía » Otra
208 0 3

Незнайна любов ли ме тръска,

че страдам по пътя невинен?

Сърцето на две ми се пръска

и в мислите съм си насùнен.

 

Ридая и скърцам със зъби...

Изгарям и вечер във треска.

Набъбват ми все, като гъби

и моите чувства до днеска.

 

Забързан и влюбван по пътя

вървя си аз винаги с нея.

Пресичам дори кръстопътя

и с нея си само живея.

 

Сега чак - на възраст - разбирам:

било е любов към живота!

И всички си сили събирам

за среща с поредна Голгота.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??