В дълбините на леденото ти сърце
е запазено малко кътче и за мен.
Малко е, по-малко от зрънце,
но прекрасно като слънчев зимен ден.
Студена капка бавно се отронва,
оставяйки болезнена следа.
Отронва се и друга и я догонва,
непоносима става болката сега.
Ти търпиш и криеш чувства,
не показваш погледа си блед.
Но как ще разбера дали отсъстват,
след като сковани са от лед. ...