Клоуни, всички са клоуни,
маскирани с пъстра отрова.
Навяват измъчени спомени,
навяват омраза и злоба.

Тъжни са, тъжни са те,
но от цирка оттърване няма.
Мирише на мъка - къде си, море?
И ти си мръсно - цялото в пяна.

Сълзи, сълзи. Навсякъде сълзи -
със дъжда се сливат и измиват.
Рекичка от кръв зад всеки пълзи,
обиждат, забравят и после заспиват.

Виждам очи, но не и погледи,
няма ги страстите на непостигната цел.
Различно гримирани клоуни -
всеки към пропаст поел.

Най-ужастният филм
се случва пред очите ми:
клоуни, клоуни...
хитро промъкват се в дните ми.