Сега ще ги захвърля тези листи.
На две ще счупя химикалката.
Туй, що не изживях съм го написал.
Аз спомени горя без жал...
А после ще поръся сол в душата си.
Сърцето ми, безкръвно да остане.
Ще се разплача тихо в тишината,
и пак ще се прегърна
сам...
Във миг ще вдигна брадва над мечтите си.
И кръста сам ще си издялам.
Не ме боли от колена, разбити.
Най-мъчно тебе преживявям.
Че нежно никога не те докоснах.
Не те погалих с пръсти по косите.
Не ти прошепнах нещо омагьосващо.
От устните ти жадно не отпивах...
Сега ще се раздуха вятъра.
Ще стане буря
отведнъж.
Вода ще плисне по
земята.
Сълзи от мъката ми. Дъжд.
И най-накрая ще издъхна с мир.
След толкоз лирика и откровения.
За себе си едно съм съчинил.
Тъй скръбна вест! Последното стихотворение...
Danny Diester
08.08.2018
Toronto, Ontario, Ca.
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados