Покорява ме бавно,

понякога на смърт е равно.

Слагам слушалките в малките уши -

музиката започва силно да звучи.

Гледам в нета фейса стар,

всеки ден започва да е катo кошмар.

Скуката покорява дните ми със скорост бясна,

и от мъка идва ми понякога да крясна...

Има часове, дни, нощи, седмици подред -

чувствам, че нищо вече не е наред.

После идва светлината бяла - 

дали спасението съм си  видяла... 

Приближи се бавно на към мен

(беше в някакъв костюм зелен)... 

даде ми ръка да стана,

просто трябваше за нея да се хвана... 

И така този странен мъж

ми помогна в плен на скуката голяма,

всичко стана изведнъж...

от обгърналата ме скука аз да стана!