Сега ми носиш само празнота –
не будиш нито мисли, нито чувства.
От обич и от страсти – ни следа.
Пустинно ми е. Тягостно и пусто.
А миналото е черупка мидена,
в която няма бисер скъпоценен.
И всичко стойностно било измислено –
от жаждата, натрупана у мене.
Зачерквам го. Не искам да си спомням.
Илюзиите повече тежат
от всичките действителни тревоги,
които във сърцето ми кръжат.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
Отдавна е този необявен диалог, Лора.
И не че съм го решила от някакви подбуди. Просто стиховете на Ивайло провокират в мен мисли и чувства, които лесно пресъздавам в стих (да чукна на дърво!
Да, Светла, понякога наистина го апострофирам доста смело, дори по отношение на някой от стиховете му.Но в този сайт ми е за първи път.
Особено съм ви благодарна, мили момичета, че приемате стиха ми с чисти мисли и великодушие.
Много радост и добро предколедно настроение ви пожелавам.