17 ago 2014, 12:17

Скътала съм те ... 

  Poesía » De amor
783 0 10

Скътала съм те

нейде в дълбините на душата.

 

(Сигурно за мен си много, много…)

 

Ще те повикам в залезните мигове –

плахо да докоснеш струните на тишината.

 

(Сигурно за мен си всичко, всичко…)

 

Защото си магьосник

и с шепотни акорди

все разжарваш сетивата!

 

(Очаквай ме скоро, скоро…)

 

Като вълшебен лъх ще те повикам.

Тогава безкраят трепетно ще зазвъни,

осъзнал смисъла на светлината.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??