Ще напиша стих двойно заключен.
С катинар от тъги... Зад решетка от сълзи.
Ето, пиша. Но пиша го трудно...
Застоявам за миг. И го виждам завършен.
Безнадеждно по него затичвам.
Канонично прехапвам езика си вързан.
Своевременно някъде стигам.
Прималяла. От страх да не би да съм мъртва...
Ироничният Хадес го няма,
но е вперил очи в мен – усещам го вляво.
Мракобесие в мен е узряло.
И се чувствам изсъхнала, странна и ялова. ...