Чакам деня, в който
ще мога да кажа
на някого
каква буря ме убива..
Душевна и жадна
за щастие да плени
у нечий Тартар
неземен...
Кога ще мога, за бога
да покажа огъня,
който ме гори като
парче хартия,
без значение на тоя свят..
Който ме кара
да се чувствам
като един
проклет слабак...
Ще може ли някой
някога да чуе
тишината покрай мен...
Да ме събуди
от болката и кошмара,
който ме убива всеки ден...
© Шери Назми Todos los derechos reservados