Бил ли си някога сам? И неможещ да оплаче мъката си, ей така - ням? Поглед с пренебрежение, студен, черен вятър в бял и красив зимен ден. Сред хора много - сам, като камък сред пясъка на пустиня . Болката - само в дъното на сърцето, но пази я, да не се покаже чрез изражението! Мълчи и страдай, жадувай за мъничко топлина! Не намерил път за на душата дома, зимувай в самотна долина! Думите на другите против теб - бърза стрела, перо срещу насрещен вятър, твоите са без тела. Треперещи пръсти, влажни очи, животът нас, така в болка ли на живот ще учи... С.Т.