veronika_k (Вероника Камбурова)
16 5
30 oct 2008, 20:25

Слабост с неизбежен край 

  Poesía » Otra
684 0 4

Зловонна смрад цареше в пуста стая,

цигарен дим на блудник остарял.

Поредна чаша е изпил до края,

загубил всичко, беше се предал.

 

Коси сребристи, рошави се стелят,

по мъжкото изстрадало лице.

Дори и устните му днес немеят,

разбрали, че така му е добре.

 

Ръцете груби, вече изпотени,

юмрук събират, удрят с лекота,

оставяйки стъклата разтрошени,

на масата, прозорец и врата.

 

По пода снимки разпокъсани стояха,

с образи на него с две деца,

тогава те щастливи си вървяха,

повярвали, че имат си баща.

 

Но в него, спирт жадуваше кръвта му,

сега очите капеха сълза, подир сълза.

Оставен беше сам със слабостта му,

а беше някога добър баща...

 

посветено

© Вероника Камбурова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силни думи!
  • доста е въздействащо
  • !!! Аз нямам какво да кажа!!!Поздрави от мен!!!
  • Много е силно и много трогателно! Поздравления... Много ми хареса, да знаеш! Не разбирам защо има толкова малко коментари и четения.
    Само мъъъничко повече "полир" няма да му е излишен. Но и така е хубаво...
Propuestas
: ??:??