10 nov 2006, 18:11

Сладка болка 

  Poesía
894 0 1
Колко пъти лъгах себе си,
мамих своето сърце.
Колко пъти се заричах,
към теб да не протягам ръце.
И колко пъти казвах си,
самотна през сълзи,
"моляте прости сърце,прости и замълчи".
Как исках да бада сълза в твойте очи,
как исках да бъда надежда в твойте мечти.
Колко пъти съм сънувала нежноста ти
и колко пъти на сън дочувах аз смеха ти,
но наяве чувах само тишината,
а очите ми се губят в тъмнината.
Не съм щастлива,
но защо тогава съм жива,
не искам аз такъв живот.
По-добре да си отида от колкото във самота
безпътна да търся смеха,
за който живея, за който копнях
и щом го чуя да знам, че поне жива някога бях.



© Ками Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздрав за стиха ти мила!Хареса ми!Не се предавай-живей!Ти заслъжаваш това,каквото и да става!
Propuestas
: ??:??